Архив на събитието

2024 г.

За всяка българска община образованието е приоритетна задача

Общините са наш ключов партньор в грижата за развитието на всяко дете и ученик и трябва да сме в постоянен диалог и координация за вземането на най-добрите решения. С тези думи зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова се обърна към участниците в юбилейната 10-та Национална среща на общинските експерти по образование, която НСОРБ и НСОРБ-Актив проведоха в гр. Павел баня от 13 до 15 март 2024 г., с любезното домакинство и съдействие на община Павел баня.

В събитието, което подкрепя общините в предизвикателствата, свързани с осигуряване на условия за качествено и достъпно образование и възпитание на децата и учениците се включиха над 100 участника от 55 общини.

За поредна година бизнесът също имаше своето място в програмата на Срещата, като в рамките на форумите представи свои услуги и продукти в подкрепа на образованието. Участниците имаха възможност да се запознаят с конкретни предложения от страна на Генералните партньори на Събитието - „РААБЕ България“ и „Банка ДСК“ и партньорите на работни сесии – издателство „Клет България“ и компанията ASBIS.

Срещата беше официално открита от зам.-кметът на общината домакин Йордана Енева, а кметът на община Карлово – д-р Емил Кабаиванов, в качеството си на член на УС на НСОРБ поздрави участниците от името на Сдружението. В своето изказване г-н Кабаиванов подчерта, че за всяка българска община образованието на децата е приоритетна задача. По-добрата житейска реализация на бъдещите поколения неминуемо е свързана с тяхното качествено образование, придобиване на професионални и социални умения, развитие на талантите и интересите им. Всички ние в тази зала сме обречени да работим заедно и да създадем условията за постигане на тази цел, акцентира още кметът на Карлово.

В Пленарната сесия, след откриването, се включи заместник-министър Емилия Лазарова, която изтъкна ролята на местната власт за създаването на обединени училища като мярка за придобиване на компетентности от учениците в съответствие с изискванията на пазара на труда, необходими за постоянен икономически растеж и повишаване жизнения стандарт на българските граждани. Като добър пример за сътрудничество между МОН, НСОРБ и органите на местното самоуправление, тя посочи изготвянето и приемането на оценъчна карта за извършване анализ на мрежата от общински основни училища, определянето на средищните и защитените детски градини и училища.

Зам.-министър Лазарова отбеляза необходимостта от подкрепа на общините за реализираните иновации в училищата, а също и за подобряване на работата на екипите за обхват. „Инвестициите в материална база чрез изграждане на STEM среда е приоритетна дейност на МОН и разчитаме изключително много на общините”, каза още тя.

Г-жа Лазарова отбеляза и други възможности за инвестиции, които също са сред приоритетите на общините – за преминаване към обучение на едносменен режим чрез строеж на нови сгради на училища, а също и на детски градини, за да се осигурят места за всички деца. „Преди всичко изразявам благодарност на общините за осигуряването на образованието и грижата за децата в ранна детска възраст! Детските ясли и детските градини осигуряват модерна среда и оптимални условия за децата благодарение на системните усилия на общините“, каза Емилия Лазарова. Тя сподели, че МОН инициира сформирането на постоянна междуведомствена работна група за планиране и координиране на политиките за ранно детско развитие и очаква позицията на общините за предстоящите процеси. Друг акцент в нейното изказване беше с фокус върху необходимостта общините да стимулират директорите на общински детски градини и училища да назначават на място в образователните институции ресурсен учител, психолог и логопед, за да бъде по-добро качеството на предоставяне на допълнителната подкрепа и ресурсното подпомагане на децата със специални образователни потребности. По-думите й е необходимо тясно сътрудничество между училищата и общините за предотвратяване на агресията и насилието.

Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева представи общата ситуация и основните проблеми през погледа на общините и Сдружението. Тя сподели, че е необходимо всички системи - образователната, социалната и на здравеопазването да заработят заедно, в координация и диалог, за постигане на общата цел - качествено образование. „За да успеем да обхванем и задържим децата в училище са ни необходими предимно образователни и социални мерки. Но са ни необходими и решения на жилищните проблеми на техните семейства, както и пътища, които гарантират безопасно придвижване до учебните заведения. Необходима ни е и подкрепата на правоохранителната и съдебна система, когато отговорността на родителите отсъства и е необходимо държавата и общините да защитят интересите на децата. В целия процес всяка система следва да знае своите отговорности и да действа синхронизирано с останалите. И най-важното – да се действа превантивно, а не когато имаме инцидент. За да решим проблема е необходима всекидневна работа от всички институции, а не само епизодични акции и попълване на поредните формуляри“ каза още г-жа Дачева.

В срещата участва и Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании, който сподели с участниците възможностите, които би дала за оптимизиране на работата им новата технологична революция, която носи след себе си изкуственият интелект.

Създаден по „образ и подобие“ на хората, изкуственият интелект притежава способности за акумулиране, обработка и интерпретиране на огромни обеми информация. Според председателят на БАСКОМ осигуряването на преднина в съревнованието между професионалистите зависи от степента на умение да се използва потенциала на изкуствения интелект.

Доброслав Димитров подчерта, че изкуственият интелект в комбинация с естествения представлява огромен потенциал за развитие на всички сектори. Важните умения, които ще запазят своята обществена стойност са адаптивността, критичното мислене и оригиналността. Няма да носят предимство механичното трупане на опит, категоричен е специалистът. „Единствения съвет, който мога да дам, е хората да са готови да се адаптират, да се променят, да правят нещата по различен начин, да използват множество инструменти, да не разчитат само на изкуственият интелект“, подчертава Димитров.

Във втория ден на форума, община Павел баня представи пред участниците своите добри практики и обекти на образователна инфраструктура. Те имаха възможност да се включат в две направления. Първото - организирано посещение в ОУ „Генерал Скобелев“ в с. Скобелево, където беше дискутирана темата за това как при добро управление и правилна политика единният разходен стандарт може да стигне и за малките училища и където общинските експерти имаха възможност да се запознаят с проектите, които училището реализира самостоятелно или в партньорство и благодарение на които развива не само материалната си база, но и черпи опит и практика за повишаване качеството на образованието и успешното развитие на своите ученици.

Второто направление - организирано посещение в ДГ „Синчец“ в гр. Павел баня (най-голямата в общината, 101 деца, 4 групи), участниците в Срещата имаха възможност да се запознаят с работата и инициативите на персонала на детската градина за работа с децата в подкрепа за приобщаване към традициите.

Следобедните дискусионни форуми бяха с фокус върху 2 важни приоритета: развитието на професионалното образование и развитието на училищната мрежа. В дискусията по темата за професионалното образование се включи г-жа Тиркова, експерт в дирекция „Професионално образование и обучение“ и г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ. Началото на дебата беше поставено от г-жа Лилия Христова, председател на Комисията на НСОРБ по образованието, младежта и спорта, директор дирекция „Образование и младежки дейности“, община Варна, която очерта основните проблеми идентифицирани от общините:

-        актуализация и преработка на Наредба №1/19.02.22г. за организацията и провеждането на изпитите за придобиване на професионална квалификация;

-        промяна на Наредба №1, с цел изчистване на противоречията и неяснотите в нея;

-        осигуряване на възможности часовете по производствена практика да се провеждат през учебната година, а не само в края след приключване на занятията от 1.07. до 31.08.;

-        по-голяма гъвкавост при организирането и провеждането на учебните и производствените практики;

-        осигуряване на нормативна възможност за допълнителна подкрепа на ученици, които желаят да преминат от една специалност в друга;

-        окрупняване на специалностите от професии и промяна в учебните планове;

-        повече часове по учебна практика за сметка на часовете по теория;

-        възможност за учениците да работят повече в реална работна среда в часовете по производствена практика..

По отношение на дуалната система на обучение, която съчетава теоретично образование в учебни заведения с практическо обучение в предприятия, тя подчерта, че тази форма е широко призната за подготовката на ученици за реалния трудов пазар и създава висококвалифицирани работници. Основният проблем, който възниква е свързан с подкрепата от бизнеса. За да насърчи бизнесът дуалната система на обучение и да се увеличи неговата ефективност, е важно да се осигури подкрепа на няколко нива, в това число - финансови стимули и облекчения; улесняване на административните процедури; обучение и подкрепа за наставници; предоставяне на ресурси и методически насоки за ефективно наставничество, както и финансови стимули за служителите, които вземат активно участие в обучението на стажанти; организирането и провеждането на информационни кампании и създаването на мрежи за сътрудничество.

В своето изложение, г-жа Тиркова представи информация за приетите основни изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение и за проект „Модернизиране на ППО“, финансиран със средства от Програма „Образование“, чиято основна цел е адаптирането на ПОО спрямо динамиката на пазара на труда и подкрепа за развитието на уменията за професиите на настоящето и бъдещето. Специфичните цели на проекта включват:

-      Модернизиране на ПОО спрямо динамиката на пазара на труда чрез съвместна работа между училища, университети, браншови организации, работодатели, синдикати;

-      Повишаване на уменията и компетентностите на педагогическите специалисти по професионална подготовка (ПП) и на учениците в системата на ПОО в партньорство с бизнеса;

-      Повишаване привлекателността на ПОО.

Бюджетът на проекта е в размер на 70 млн. лв., а МОН е конкретен бенефициент с партньор НАПОО. Задължителни асоциирани партньори в етапа на изпълнение се предвижда да бъдат работодателите, а целевите групи включват ученици от ПГ и СУ с паралелки за професионална подготовка, които осигуряват ПОО по професии от СППОО, с изкл. на институциите по чл. 18, т. 3-7 от ЗПОО в системата на професионалното образование; учители и преподаватели по професионална подготовка; представители на бизнеса, науката, публичния и неправителствения сектор.

Г-н Велев направи изказване в качеството си на представител на една от най-големите работодателски организации, като подчерта необходимостта от координирани действия на всички заинтересовани страни за постигане на по-добро качество на предлаганото професионално образование и развитие на дуалната форма на обучение.

В дискусията по темата за развитието на училищната мрежа се включиха г-н Борис Шейнин,  г-жа Елена Таскова и г-жа Благовеста Борчева от МОН.

В своето изложение те подчертаха, че едно от основните предизвикателства пред съвременната училищната мрежа е свързано с обезлюдяването на районите през последните десетилетия, което води до огромни различия в социално-икономическия профил, инфраструктурата и осигуряването на равен достъп до качествено образование на децата и учениците в отделните общини и региони, като обучение в слети класове, липса на квалифицирани учители и др.

Промените в училищната мрежа са функция на демографските промени и имат отношение към образователната институция – в случая училище, като самостоятелно юридическо лице при спазване на съответните нормативни изисквания, както и че ДПП е на ниво паралелка, а не на ниво училище, т.е. има отношение към съответната паралелка в училището (със съответните нормативни изисквания) - предвид осигуряването на възможно най-добрия баланс между профилираните и професионалните паралелки в съответната община според възможностите и изискванията на пазара на труда и местния бизнес. ДПП не следва да бъде водещ фактор за преобразуване на училищата (от СУ в ОбУ; от ОбУ в ОУ или в професионални гимназии).

МОН ще продължи да подпомага общините при изпълнение на задължението им за осигуряване на безопасен и надежден безплатен транспорт за пътуващите деца и ученици, като при възможност ежегодно се закупуват и прехвърлят за безвъзмездно ползване на органите на местно самоуправление и/или училищата моторни превозни средства, чрез които да се осъществяват дейностите по организирането на безплатен транспорт за децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците ( от I до XII клас включително), които отговарят на разпоредбите на чл. 283, ал. 2 от ЗПУО.

В заключение, те подчертаха, че промените в училищната мрежа в страната, съществуването на средищните и защитените институции, както и осигуряването на безплатен транспорт са част от една обща политика свързана с осигуряването на равен достъп до образование в задължителна предучилищна и училищна възраст, което от своя страна е необходимо в контекста на националната политика за преодоляване на неблагоприятните демографски тенденции в България, които водят до намаляване на населението в някои райони и до необходимостта от закриване и/или преобразуване  на училища!

Последният ден от Срещата беше посветен на темата за европейското финансиране на общинското образование.

Г-н Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на Програма „Образование“ представи детайлна информация за постигнатите резултати от програмен период 2014-2020 година и за вече отворени или предстоящи процедури по програмата, като подчерта основните и важни моменти относно ангажиментите и отговорностите на общините в процеса на подготовка и изпълнение на конкретни проектни предложения.

Възможностите, които предоставя Програма „Развитие на регионите“ бяха представени от г-жа Евелина Стоянова. Тя сподели, че предстои одобрение на подадените по първата покана Концепции за интегрирани териториални инвестиции, което ще е ориентир за допустимите дейности по втората покана.

+ прочети целия текст - скрий текста

2023 г.

Общините - с ключова функция за подобряване качеството на образователния процес

Над 90 участника от 42 общини се включиха в IX-тата Национална среща на общинските експерти по образование - от общинските звена в сектор „Образование”, председатели и членове на комисиите по образование в Общинските съвети, представители на второстепенните разпоредители с общинския бюджет в образованието, заместник-кметове с ресор „Образование“ и председатели на Общински съвети.

Срещата се проведе на 14 и 15 март 2023 г. в гр. Бургас и беше официално открита от кмета на община Бургас г-н Димитър Николов, който подчерта, че общината е не само домакин, но и партньор на всички събития, организирани от НСОРБ и неговото дружество НСОРБ-Актив. В своето изказване той обърна внимание на усилията, които полага местната администрация за пълноценно прилагане на националните политики и изтъкна, че община Бургас е сред лидерите по реализиране и на местни инициативи, насочени към децата и младите хора. Г-н Николов акцентира и върху сериозната отговорност, която са поели общините в интегрирането на децата на бежанци от Украйна и сподели за трудностите, с които администрация, директори и преподаватели срещат по пътя към приобщаването им.

Форумът започна с организирани от общината-домакин посещения за представяне на добри практики и обекти на образователна инфраструктура на община Бургас. Участниците имаха възможност да посетят ДГ „Пинокио“ и ОУ „Любен Каравелов“ и да се запознаят с общинските програми „Четири годишни времена за здравето на нашите деца“, „Заедно за образованието“, ориентирани към привличане на студенти от бургаските университети, изучаващи педагогически специалности, за работа през летните месеци като педагози в детски градини, както и общинската програма „Първокласно начало“, която предлага образование в богата на технологии среда.

Пленарната сесия, с която продължи срещата, бе посветена на взаимодействието между МОН и общините за успешна реализация на националните политики в сферата на образованието. Панелът беше с участието на Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, директора на Националния инспекторат по образование д-р Анелия Андреева, както и председателя на Комисията по образованието, младежта и спорта към НСОРБ – Лилия Христова, директор дирекция „Образование и младежки дейности“ в община Варна.

Качеството на предучилищното и училищното образование остава най-сериозното предизвикателство пред системата на образованието и общините настояват да бъдат фактор в този процес, подчерта г-жа Христова. Тя постави акцент върху общата задача да бъдат повишени показателите за качество на образованието. Без ясен и систематичен отговор остава въпросът какво подобрихме с вложените средства – чрез който трябва да бъде измервана ефективността на инвестициите и извършената работа. Според Христова, целта на вложените средства нерядко остава неясна, а инвестициите в СТЕМ центрове не трябва да е за сметка на развитието на достъпна и безопасна среда в училищата, на зали за спорт и на подобряване състоянието на санитарните възли. Липсва мониторинг на ефекта от прилагането на Закона за училищното и предучилищното образование, който би могъл да даде индикации за постиженията и сигнал за проблемите, а също така няма и обективна оценка за ефекта от прилаганите национални политики, които реализират общините и държавата, каза още Лилия Христова и подчерта, че поради все по-завишените изисквания на родители и на ученици е необходимо да има ясни ориентири, които да поддържат развитието на образователната система. Интеграцията в образователната система, което остава сериозен проблем за големите общини, изисква по-тясно обвързване с други системи на държавата и решаването на редица проблеми, касаещи семействата. Нужни са прозрачни механизми за контрол и ясни приоритети за защита правата на децата. По-добра синхронизация изискват и множеството възможности за развитие на извънкласни дейности, които е желателно да надграждат познанията, получавани в училище и да развиват умения, за които учебните програми все още са неподготвени.

Прилагането на механизма за приобщаване остава най-сериозното обществено предизвикателство в сферата на образованието, акцентира в приветствието си към участниците в срещата председателят на СБУ Янка Такева. По данни на синдикалната организация, приблизително 34 000 деца са напуснали образователната система. Не повече от 50% от тях са заминали със семействата си в чужбина. Тя подчерта, че общинските политики са добри там, където са съобразени със спецификата на общностите и резултатите, включително и в процесите на интеграция, се открояват. Г-жа Такева обърна внимание, че взаимното влияние между системите на образованието и социалните политики се задълбочава, затова е нужно по-тясно сътрудничество и единодействие. Тя открои ключовата роля на общините в контрола по управлението на средствата в системата на образованието и изтъкна, че тази роля трябва да бъде подсилена и от възможност за активно влияние върху други фактори, формиращи качеството на образователния процес.

Необходимостта от синхронизиране в работата на различните институции, отговорни за цялостното структуриране и изпълнение на политиките в сферата на образованието, подчерта и началникът на Инспектората по образованието Анелия Андреева. Тя представи резултатите от проведените инспекции през учебната 2021/2022 година. Изготвените 148 доклада с констатации от проверките, са изпратени до директорите на инспектираните училища и до началниците на 19 РУО, на чиято територия са проверяваните образователни институции. Обобщената оценка на качеството на образованието се формира от три групи критерии: институционална среда, образователен процес и управление.

Вторият ден от Срещата започна с дискусии за подходите и решенията, както и прилагането на междусекторен модел за подкрепа и подобряване на сътрудничеството и координацията между институциите за създаване и предоставяне на мрежа от интегрирани услуги. По тази тема в програмата участва Ваня Георгиева, държавен експерт в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, МОН, която запозна участниците в срещата с Национална рамка за качество на образованието и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ). Документът е разработен по проект по Оперативна програма „Техническа помощ“ и се основава на дискусиите в рамките на създадена работна група. От особена важност са и двата доклада, разработени в началото на проекта – Анализа на състоянието на ОГРДВ в България и Доклад с практики от други европейски държави. Предложената визия обхваща всички деца от раждането им до възрастта за започване на начален етап на образование. Фокус във визията са всички аспекти на развитие на децата, като акцент се поставя върху партньорствата с родителите и семействата, достъпа до услугите за ОГРДВ и подготовката за преминаване в начален етап на образование.

Програмата продължи с дискусия по темата за разпределението на финансовите ресурси за общинското образование – национален бюджет и средства от ЕС (национални програми, програма „Образование“, Национален план за възстановяване и устойчивост), в която се включиха Камен Йорданов, държавен експерт в дирекция „Финанси“ в МОН, и Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“.

За поредна година акцент във форума бе потенциалът на съвременните технологии за подобряване качеството на образователния процес. Бизнесът представи интерактивни системи за дигитализация на образователния процес, световен софтуер и световни практики в образованието, които развиват съвременни дигитални продукти за обучение и предлагат модерни решения за административните процеси, свързани с управлението на сектора.

В рамките на събитието се презентираха добри партньорски практики между местните власти, бизнес и неправителствения сектор.

Ексклузивен партньор на срещата бе компанията„Сектрон“ ООД.

Партньори на събитието бяха още:

+ прочети целия текст - скрий текста

2022 г.

Министърът на образованието и науката Акад. Николай Денков взе участие в Националната среща на общинските експерти в образованието, която се провежда в  дните  31 март и 1 април. Приоритетите пред централната и местната власт в сферата на предучилищното и училищното образование и финансирането в сферата на образованието са във фокуса на Националната среща, което се осъществява с домакинството на Община Варна.

Форумът събра хибридно над 100 участника. В него участваха членове на ръководството на НСОРБ - Валентин Димитров, член на УС и кмет на община Генерал Тошево и заместник-изпълнителният директор на Сдружението Теодора Дачева, а така също председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева и председателят на Комисията на НСОРБ по образованието, младежта и спорта, директор дирекция „Образование и младежки дейности“, община Варна  Лилия Христова.

От МОН се включиха също Соня Кръстанова, директор дирекция „Финанси“, както и Дима Коцева, началник-отдел „Регулиране на труда и финансова децентрализация“ и Камен Йорданов, държавен експерт в същата дирекция.

В рамките на събитието бяха дискутирани обхвата и механизмите на Националните програми за развитие на образованието за 2022 г. с предвидени бюджетни средства от 242,6 млн.лв. за общо 21 национални образователни програми.

Първият ден от Срещата завърши с темата за подкрепа развитието и дигитализацията на процесите в общините, свързани с образованието, в която се включи „Информационно обслужване”АД.

В работата на форума във втория ден се включиха зам.-министър Ваня Стойнева и заместник-изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ Иван Попов, които представиха възможностите за инвестиции в образованието в следващите пет години. Ресурс, насочен към развитие на съвременна образователна среда бе включена темата за програмите в новия програмен период, в Националния план за възстановяване и устойчивост и други финансиращи инструменти.

В рамките на Срещата се проведе и Открито заседание на Постоянната комисия на НСОРБ „Образование, младеж, спорт и култура“.

Акцент в тазгодишното издание на националната среща на експертите по образование в общините са потенциалът на съвременните технологии за подобряване качеството на образователния процес. Поканени за участие са представители на компании, които развиват както съвременни дигитални продукти за обучение, така и предлагат модерни решения за административните процеси, свързани с управлението на сектора.

„Епик Технолоджи“ ООД предстви иновативната технология за директно изобразяване върху вертикални повърхности с обхват 3.7 м височина и дължина без ограничение на всякакъв тип изображения.

“Информационно обслужване” като лидер  в разработката, внедряването и поддържането на информационни системи за централната и местните администрации, представи решения за дигитализиране на процесите по регистриране, администриране на класирането и приемите в детски ясли, градини и училища,  както и виртуазиране на детска кухня  и социален патронаж.  Представените решения управляват различни дейности и процеси в подкрепа на работата на общините и служителите в детските и учебни заведения.

+ прочети целия текст - скрий текста

2020 г.

Лично министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се включи в Националната среща на общинските експерти по образование, която НСОРБ и „НСОРБ-Актив" организираха за седма поредна година. Събитието се проведе от 12 до 14 февруари, с домакинството на община Пловдив.

Традиционният форум за споделяне на проблеми и търсене на работещи решения, за поредна година събра над 150 представители на общини с министър Вълчев и неговия екип. В дискусиите през трите дни се включиха още заместник-министър Таня Михайлова, директорите на дирекции в МОН: Евгения Костадинова – съдържание на предучилищното и училищно образование, Соня Мелоян – приобщаващо образование, Соня Кръстанова – финанси и Цветана Герджикова - външни европейски проекти. Отговори на конкретни въпроси и казуси участниците получиха от ключови експерти на дирекциите „Финанси“ и „Професионално образование“ и на Изпълнителна агенция ОП „Наука и образование за интлигентен растеж“, както и председателят на Синдиката на българските учители  Янка Такева.

„Малко от форумите, които организираме за вашите колеги от различните общински дейности, се радват на гости с толкова високо ниво на техните експертни национални срещи", каза заместник-изпълнителният директор на Сдружението Теодора Дачева.

Министър Вълчев подчета в изказването си: „Общините са ключови партньори на МОН в реализирането на националната политика“. Той благодари на представителите на местната власт за подкрепата и всекидневната работа на терен и ангажираността им с проблемите. Анализите показват, че през следващите 10 години се очаква дефицит на около 400 хил. заети лица. „Това означава недостиг на работна ръка във всички сфери и за всички професии“ – обобщи г-н Вълчев. Министърът обясни, че след повишаването на учителските възнаграждения, следващ приоритет ще бъде подобряването на материалната база. От 2020 г. до 2022 г. ежегодно са планирани целеви средства за строителство и разширяване на училища и детски градини в размер на 70 млн.лв. През настоящата година финансовият ресурс ще се разпределя на проектен принцип (по национална програма или по друг сходен подход) като индикативното разпределение предвижда около 40 млн. лв. да бъдат насочени към детските градини, а 30 млн. лв. – към училищата. Средствата ще бъдат предназначени в подкрепа на две ключови политики – преминаване към едносменен режим на обучение и въвеждане на задължителна предучилищна подготовка на 4-годишните деца. Ще бъдат подпомогнати общини, в които има недостиг на места. Към подобряване на материалната база на училищата и детските градини ще бъдат насочени и средствата по оперативните програми за 2021-2027 г.

В своето изложение, г-жа Такева подчерта важната роля на общините: „Вие сте хората, които първи реагирате на всеки проблем – течащ покрив, проблеми с отоплението или повреда“. Тя отново увери, че СБУ ще продължи да подкрепя ключови предложения на общините – за увеличаване на средствата за подобряване на материалната база, за осигуряване на училищни автобуси, за поддържане на общинските пътища.

Откритите проблеми на общините бяха представени от Лилия Христова – председател на комисията на НСОРБ по образование и директор на дирекция „Образование и младежки дейности“ в община Варна. Като основни предизвиктелства тя определи недостатъчните възможности на общините да влият върху политиката за развитие на общинските училища, проблемите с материалната база и финансовия ресурс за нейното поддържане и обновяване.

Един от основните акценти на дискусиите беше Механизма за обхват на децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст. В момента изоставане се констатира по отношние на подлежащите на задължителна предучилищна подготовка 5 и 6-годишни деца.  Затруднения при издирването на децата, грешни данни за адресната им регистрация, липса на данни за напусналите страната, необходимост от подобряване функционалните характеристики на Информационната система за работа по механизма (ИСРМ) - бяха основните въпроси от аудиторията. МОН и НСОРБ изразиха готовност за организиране на работни срещи по места за идентифициране на нужните подобрения в системата. Ще продължи и работата за подобряване на координацията със структурите на МТСП и МВР по места.

Оживени дискусии предизвика и темата за финансиране на образованието през 2020 г. Подходът за разработване на формулите между училищата, средствата за транспорт, финансирането на Центровете за подкрепа за личностно развитие бяха сред най-често задаваните въпроси. Като проблемни през 2019 г, бяха посочени неизползваните от много от общините средства за извънучилищни дейности, както и значителните преходни остатъци на училищата в размер на 135 млн.лв. Тези резултати значително намаляват възможностите за мотивиране пред МФ на необходимостта от осигуряване на допълнително финансиране за системата. Общините следва да следят и спазването на законово определения ангажимент на директорите да публикуват на своите Интернет-страници бюджета на училищата и тримесечните отчети за изпълнението им.

МОН поеха ангажимент за създаване на възможности за реално влияние на общините върху определянето на план-приема. Това ще се реализира основно чрез Наредбата за физическата среда и информационно-библиотечното осигуряване, която ще бъде утвърдена през тази година. Ще се работи и за повишаване ролята на местната власт при определянето на специалностите и професиите в професионалното образование с цел обвързването им с потребносите на бизнеса.

Участниците получиха детайлна информация за изпълнението на текущи системни проекти на МОН – за професионалното образование, за кариерното ориентиране, за подкрепа на предучилищното образование и ранното детско развитие. Важно е да се отбележи ключовата политика за поемане от държавата на таксите за детски градини за сциално уязвими родители. По финансиран от ОП НОИР проект се предвижда да бъдат осигурени средства за около 20   000 деца. От есента на тази година мярката ще бъде надградена и с 10 млн. лв. национален ресурс. Освобождаването от заплащане на такса за родители, които имат право на социални помощи и детски надбавки, е първа стъпка към постигане на целта за безплатен предучилищен сектор.

Участниците бяха единни, че подобни дискусии са изключително полезни и трябва да продължат. Набелязани бяха идеи за съвместни срещи на общините с МОН, МТСП и МЗ, организиране на дискусии по области, на срещи на образователни, социални, здравни и младежки медиатори и други. Министър Вълчев пое ангажимент за създаване на Консултативни съвети към РУО на МОН, в които да участват ресорните заместник-кметове по образование на общините от съответната област. Като ключово беше определено постигането на диалог и координация между уинституциите не само на национално, но и на местно ниво.

Участниците в Срещата имаха възможност да се запознаят и с опита, практиката и идеите на екипа на общината-домакин Пловдив в организираната от тях традиционна съпътстваща програма с посещение на образователни обекти. Гостуването бе в 2 от детските градини в града, които работят по програма „Монтесори“ - ДГ „Мирослава“ и ДГ „Марица“, както и в първото Google референтно училище на Балканите -  ЕГ „Иван Вазов“ и първото училище в гр. Пловдив, в което са  внедрени серия от методи за организиране по нов начин на обучението и учебната среда - ОУ „Райна Княгиня“

 

+ прочети целия текст - скрий текста

2019 г.

За шести пореден път, от 20 до 22 март 2019 г. в гр. Стара Загора, се проведе Националната среща на общинските експерти по образование. Тази година участниците в нея бяха близо 150 представители на общини – ресорни зам.-кметове и експерти от сектор „Образование“, членове на комисиите по образование в общински съвети, както и кметове и председатели на общински съвети.

Срещата започна със споделянето на добри практики и инициативи от екипите на детска градина № 10 „Светлина“, основно училище „Кирил Христов“ и Международният младежки център, в които бе организирано за участниците посещение от общината-домакин.

Първият ден от форума завърши с кръгла маса на тема: „Заедно за българските деца – ангажименти, отговорности, проблеми“. В нея се включиха представители на Регионалното управление на образованието, Агенция “Социално подпомагане”, неправителствени организации, образователни институции. Неин модератор бе Иванка Сотирова, заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на община Стара Загора.

Вторият ден от Срещата започна с Пленарната сесия на тема: „Качествено образование за всяко дете – актуалните приоритети“, в която уастватие взеха заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева, изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева, председателят на Комисията по образование, младежта и спорта в Сдружението Лилия Христова, както и Детелина Игнатова, началник-отдел „Дейности и мерки по закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане и Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика.

 „Даваме си сметка каква сила са общините. Това което видяхме при посещението на образователните обекти в Стара Загора, е доказателство, че в България може да има качествено образоване, стига да има желание. Всички институции трябва да работим заедно, да не се страхуваме да прилагаме смели и иновативни решения в нашите детски градини и училища, да отглеждаме и насърчаваме свободата и креативността на децата“, каза при откриване на форума изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Заместник-министър Сачева подчерта, че НСОРБ е един от най-добрите партньори на Министерството на образованието и науката. „Трудността в нашата работа идва от необходимостта да съчетаем визията за след 10 години с краткосрочните проблеми, които трябва да решим сега. Все още нямаме добра координация на ресурсите, които се харчат за едни и същи потребители в различните системи“, каза тя.

Оживени дискусии предизвика обсъждането на нов системен проект на МОН „Активно приобщаване“ на стойност 82 млн. лв. Със средства от него се планира да се поемат таксите за детска градина на 40 хил. деца от уязвими групи в 1500 детски заведения (от общо 1726 в страната). Подборът на семействата ще става на база данни от Агенцията за социално подпомагане, а информацията за месечните такси ще се подава от детските градини за всяко дете поотделно.

Обсъдени бяха и темите за финансирането на общинското образование, ранното детско развитие, обхватът на подлежащите на задължителна предучилищна и училищна подготовка и мерките за намаляване на отпадането и преждевременното напускане на училище.

В Дискусионния форум: "Актуални задачи и проблеми през 2019/2020 г." с участието на Дима Коцева, началник отдел „Регулиране на труда и финансова децентрализация“ в дирекция „Финанси“ и Марияна Ламбова, началник отдел „Планиране на бюджета“ в МОН. По време на панела бе поставен акцент върху финансирането на общинското образование, ранното детско развитие, обхватът на подлежащите на задължителна предучилищна и училищна подготовка и мерките за намаляване на отпадането и преждевременното напускане на училище. Сред водещите теми в панела бяха и Проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, финансиран от ОП НОИР 2014-2020 г. и финансирането и изпълнението на извънкласни дейности и занимания по интереси на училищно и общинско ниво.

В последния ден се проведе форум за професионалното образование и обучение и приобщаващото образование. Гости в панела бяха Мария Тодорова, директор дирекция „Професионално образование и обучение“ и Благовеста Борчева, държавен експерт, дирекция „Приобщаващо образование“ в Министерството на образованието.

Бяха обсъдени политики и практики, както в подкрепа на личностното развитие на децата и учениците, така и за ориентиране към потребностите на пазара на труда и икономиката: прием, учебно съдържание, реализация на завършващите.

Генерален спонсор на събитието бе Office 1 Superstore.

+ прочети целия текст - скрий текста

2018 г.

От 14 до 16 февруари в гр. Хисаря се проведе Петата национална среща на общинските експерти по образование.

Срещата се организира от Националното сдружение на общините в Република България и неговото търговско дружество НСОРБ-Актив,  а в петото си юбилейно издание, в партньорство с община Хисаря. Във форума участваха над 190 общински експерти от близо 80 общини.

В пленарната сесия при откриването на Срещата приветствие към участниците отправи кметът на общината-домакин Пенка Дойкова. В своето изказване тя подчерта , че екипната работа и диалога между институциите, както и активното участие на всички заинтересовани страни са от значение за постигането на резултат. По думите й проблемите са еднакви, както за по-малките, така и за по-големите общини, тъй като грижата за децата е еднакъв ангажимент за всички.

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева призова общините да се възползват и активно да прилагат правомощията, които нормативната уредба им дава, за да реализират местни образователни политики в подкрепа на мрежата от образователни институции.

В дискусията по темата за „Предучилищното и училищното образование – постигнато ниво и поглед напред“ се включи заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова. Тя сподели напредъка по подготовката на поднормативната уредба, регулираща системата на образованието, подчерта добрия диалог и комуникация с НСОРБ и се ангажира след като направи проверка да отговори на повдигнати в залата конкретни въпроси.

Сериозен и задълбочен анализ на проблемите и перспективите за развитие пред общинските училища и детски градини направи Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ. Предизвикателствата, които тя открои, са свързани с ефективното ползване на допълнителните ресурси, които да доведат до качествени промени, връщането на уважението и доверието между учители и родители, ограничаването на агресията  в училищата и детските градини, възраждане на интереса към професионалното образование, ефективно използване на инструментите за мониторинг и контрол на общинските системи за финансово управление и контрол, осигуряването на достъп до и качество на образованието, провеждането на целенасочена политика за обхват, реалистична оценка на необходимостта от инвестиции в материалната база.

Г-жа Дачева подчерта, че през 2018 година НСОРБ ще продължи да работи за разширяване достъпа на общините до средства по националните програми – за сигурност, за достъпна среда и т.н.; разширяване влиянието на общините при определяне на план-приема (чрез стандарта за физическа среда); осигуряване на нови училищни автобуси и поемане на издръжката им с целеви средства от държавния бюджет; осигуряване със средства от държавния бюджет на предучилищната подготовка на децата на 5 и 6-годишна възраст.

Весела Маринова, главен експерт, Икономически и социален съвет на Република България представи пред участниците основните изводи и препоръки от направените от ИСС през последната година анализи и проучвания в сферата на образованието, включително и тези относно предотвратявене на преждевременно напусканe на образователната система и подобряване условията за повишаване качеството на образованието.

Възможностите за подобряване на системата и за повишаване мотивацията на учители, деца и родители сподели и проф. д-р Тони Чехларова, Българска академия на науката.

За конструктивизма,  полезността и добрия тон на дискусията допринесе активното участие на г-жа Лилия Христова, председател на комисията на НСОРБ по образованието, младежта и спорта, директор дирекция „Образование и младежки дейности“, община Варна, която беше и модератор на сесията.

Вторият ден на Срещата започна с организирани от община Хисаря работни посещения в образователни обекти на територията на общината. Участниците имаха възможност да посетят Основно училище „Климент Охридски” с  основна тема на дискусия: „Малкото училище в малкия град”,  Средно училище „Христо Смирненски“ с дискусия:  „Средното образование в пряка връзка с необходимостта от кадри в района”,  Детска градина „Пинокио“ с  дискусия по актуалната тема за: „Познаваме ли насилието като феномен в детската градина и къде да търсим възможности за превенция при децата в предучилищна възраст" и  Детска  градина „Мечо Пух”, където бяха обсъдени „Форми на сътрудничество между детската градина и родителите”.

Дискусиите се пренесоха в конферентната зала с акцент върху ефективността и резултатите от прилагането на механизма за обхват на подлежащите на задължителна предучилищна и училищна подготовка. В пленарната сесия: Механизъм за обхват на подлежащите на задължителна предучилищна и училищна подготовка – резултати и проблеми, участие взеха Деница Сачева, заместник-министър на образованието и науката,  Красимир Стоянов, представител на фирмата, поддържаща информационната система и Альона Денякина от фондация „Тръст за социална алтернатива“.

Заместник-министър Сачева информира участниците за предстоящите действия от страна на МОН, свързани с прилагането на механизма за обхват на децата и с усилията на министерството да следи по-ефективно процесите, свързани с вътрешната миграция на децата. Г-н Стоянов запозна присъстващите с нови функционалности на наличната информационна система. В рамките на сесията Альона Денякина от  фондация „Тръст за социална алтернатива“   представи данните от изследване на Световната банка, които сочат че, премахването на таксите, свързани с посещението на детска градина, е икономически най-ефективният метод за увеличаване на броя деца от уязвими групи записани и редовно посещаващи предучилищно образование. Повече за резултатите от изследването можете да прочетете ТУК.​

Срещата продължи с паралелни форуми за обсъждане на възможностите на развитие на професионалното и приобщаващото образование.

По темата за „Професионалното образование – гаранция за трудова реализация“ говорители бяха Мария Тодорова, директор дирекция „Професионално образование и обучение“, МОН, Вера Петканчин, директор "Оперативни дейности“ и д-р Светослав Маноилов, старши експерт "Бизнес развитие", Джуниър Ачийвмънт България. Опит от практиката и насоки за дискусия даде Александър Герасимов, директор дирекция „Образование“, община Монтана.

В дискусията по „Приобщаващото образование – равен шанс за всички“ участие взеха Грета Ганчева, директор дирекция „Приобщаващо образование“, МОН и Катя Стоилова, директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пловдив. Модератор на сесията беше Гергана Табакова, директор дирекция „Образование и култура“, община Пазарджик.

Срещата завърши с  темата за „Финансиране на предучилищното и училищно образование – постигнато ниво и тенденции“. Подробна информация за новата формула при разпределяне на средствата за образование, насоки за оптимизация на разходите и коментар по конкретни казуси дадоха Дима Коцева и Камен Йорданов, експерти в дирекция „Финанси“ на МОН, а почетния председател на СРСНПБ Самуил Шейнин коментира "Издръжката като компонент от Делегираните бюджети - фактор за постигане на основните цели на средното образование". Водещият на дискусията г-жа Пенка Игнатова, директор дирекция „Образование“, община Велико Търново, насочи дискусията към изключително практични и професионални коментари , което доведе до редица конструктивни предложения от страна на аудиторията.

+ прочети целия текст - скрий текста

2017 г.

Четвъртата национална среща на общинските експерти по образование се проведе от 8 до 10 февруари 2017 г. в партньорство с община Пазарджик, която се кандидатира и бе избрана за град – домакин.

Три дни повече от 150 общински представители в образованието - общински съветници, експерти и директори дискутираха в Пазарджик актуалните проблеми на българската образователна система в условията на изцяло обновена нормативна уредба.

Програма на Срещата

В първия ден на срещата се проведе открито заседание на Постоянната комисия по образованието, младежта и спорта към НСОРБ, на което се очертаха приоритетните задачи за взаимодействие със служебното правителство. В натоварените и разнообразни като теми и дейности дни, Програмата на Срещата предложи на участниците възможност да чуят и позицията на директори на дирекции и експерти от Министерството на образованието и науката. Основните моменти от дискусията се отнасяха до финансирането на общинското образование у нас и предстоящата промяна в училищната мрежа във връзка със създаване на обединени училища.

Представянето на добри практики от образователни обекти на община Пазарджик беше съчетано с работни групи и дискусии по актуални и ключови за образованието теми.

Участниците в Срещата, които се включиха в направлението с представяне на ДГ „Калина Малина” участваха в дискусия на тема „Организационно развитие на детската градина“, а програмата за представане съдържаше: Организационна структура на детската градина, инструментариум за мотивация и кариерно развитие на персонала, родителите като партньори на институцията. Беше разгледана и детската градина като учеща организация и структура и съдържание на проектната дейност в нея – етапи на работа и постигнати резултати.

Работата на групата с посещение на ДГ „Дъга”, филиал „Явор“ беше на на тема „Модел на управление на човешките ресурси и работа със социални партньори в детската градина“. Презентациите включваха маркетинг и планиране на потребностите от педагогически и непедагогически персонал, ефективна квалификация и подкрепа в кариерата, създаване на благоприятни условия на труд, добър климат и стимулираща среда за изява на персонала. Беше застъпен и въпросът за мотивиране и пълноценно взаимодействие със социалните партньори според силните им страни  и дейности със социалните  партньори.

Обща бе темата на представяне в две от училищата на Пазарджик - „Управление на училищния бюджет за осигуряване на съвременни технологии в процеса на обучението“. Участниците в това направление избраха между посещение в СУ „Г. Бенковски“ или СУ „Д. Гачев.“ Там те наблюдаваха иновативен урок включващ интерактивни методи на обучение. Беше демонстрирана иновативност в сферата на дигиталното образование с нови технологии, след което директорите на учебните заведения споделиха техния управленски и организационен опит по темата.

Два паралелни дискусионни форуми ангажираха вниманието на участниците по обхвата на децата в задължителна училищна възраст и по развитието на професионалното образование.

Представителите на МОН Наталия Михалевска, директор дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, Соня Кръстанова, директор дирекция „Финанси“, Борис Шейнин, експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ и Камен Йорданов, експерт в дирекция „Финанси“, изслушаха внимателно въпросите от залата и внесоха разяснения по повдигнатите въпроси.

Заключителната пленарна сесия се водеше от г-жа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Тя изтъкна нуждата от пряк диалог и навременни действия по всички  притеснителни за общините въпроси, допълнителна яснота по конкретните ангажименти, които се разписват на общините, и подкрепа при изпълнението на общинските проекти в сферата на образованието.

Участниците в Четвъртата национална среща на общинските експерти по образование се разделиха с обещанието и догодина Срещата да мине под знака на защитени и изпълнени проекти, повишено качество на образованието и конструктивен диалог между институции, учители, родители и ученици.

Срещата завърши с оживена дискусия за финансирането на общинското образование и предстоящата промяна в училищната мрежа с директори на дирекции и експерти от Министерството на образованието и науката.  Специални благодарности на кмета на Пазарджик Тодор Попов и неговия екип за отличното домакинство на форума. 

+ прочети целия текст - скрий текста

2016 г.

От 10 до 12 февруари в Правец се проведе Третата национална среща на общинските експерти по образование, организирана от НСОРБ и НСОРБ-Актив.

Събитието протече при засилен интерес, с участието на над 160 експерти от 100 общини.

Участваха и всички поканени представители от Министерство на образованието и науката – главният секретар Красимир Вълчев, директори на дирекции, както и представители на Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Управляващите органи на оперативни програми.

Събитието се проведе с партньорството на община Правец, която се кандидатира и бе избрана за град-домакин на една от най-значимите прояви на Националното сдружение на общините в Република България, организирана от неговото търговско дружество “НСОРБ – Актив” ЕООД.

Събитието е експертен форум, който има дългогодишни традиции в календара на Сдружението, а от три години се провежда във формата на национална среща, по подобие на срещите на финансистите и евроекспертите. Негова цел е общинските експерти по образование, съвместно с експерти от централната власт, да дискутират в работен режим всички актуални въпроси и проблеми, свързани с отговорностите на общините относно устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата на предучилищното и училищното образование.

Водеща тема на Срещата тази година бе прилагането на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование и предвидените в него правомощия и отговорности на общините, както и календара за влизане в сила на различните части от Закона.

В паралелните сесии на Срещата бяха дискутирани и други теми, касаещи общинските отговорности в образователния процес. Участниците имаха възможност да се запознаят и с организацията на общинското образование в община Правец, както и да посетят образователни обекти в общината.

+ прочети целия текст - скрий текста

2015 г.

Над 150 участника от 60 общини - ресорни заместник-кметове, председатели на комисии по образование в общинските съвети и експерти в сектор „Образование” се включиха във Втората  национална среща на общинските експерти по образование. Събитието, което бе със съдействието и подкрепата на община Варна, се проведе от 25 до 27 февруари 2015 г.

В тридневния форум се включиха главният секретар на Министерството на образованието и науката Красимир Вълчев и Иван Модев, главен директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“. Поздравителен адрес до участниците изпрати Ваня Кастрева, заместник-министър на образованието и науката.

„Външният поглед“ за проблемите и посоките за развитие на образованието беше представен от експерти от Института за пазарна икономика и Институт „Отворено общество“ и представители на Тръст за социална алтернатива.

Основен акцент в програмата на Срещата беше обсъждането на проекта на Закон за предучилищното и училищното образование и ролята на общините. Финансирането на общинското образование, включително и с ресурс от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, превенция на отпадащите от образователната система, организацията на извънкласните и извънучилищните дейности също бяха част от дискутираните теми.

Форумът даде възможност на участниците да споделят и разискват проблеми и решения на въпроси, свързани с отговорностите на общините по изпълнение на ангажиментите им в сферата на образованието, да споделят опит и обменят практики.

Изпълнителният директор на НСОРБ - Гинка Чавдарова и Иван Луков, председател на Общински съвет Варна откриха Срещата.

Позицията на НСОРБ, приета с решение на Управителния съвет по проекта на Закон за предучилищното и училищно образование бе представена от г-н Луков. Той сподели, че тя е изготвена след проведено от НСОРБ мащабно проучване и в нея са включени най-принципните предложения, които консенсусно се подкрепят от всички общини.

В своето изказване г-н Луков подчерта, че Сдружението подкрепя идеята за приемане на изцяло нов закон и предвидения в него засилен контрол върху качеството на образователния процес и разширените възможности за развитие на професионалното и приобщаващото образование. Той представи пред участниците обобщено най-сериозните проблеми, които тревожат общините и за чието разрешаване Проектът на Закона не дава ясни и категорични отговори:  

Както настоящият, така и проектът на новия закон, поставят общините в ролята на «разплащателна» каса и на безправен наблюдател, когато неефективно се харчи публичен ресурс. Местната общност е тази, която в най-голяма степен е заинтересована училищата да се развиват и да предоставят качествено образование. Общините настояват за прилагането на механизми, които да им позволят да осъществяват ефективен контрол в интерес на своите граждани, тъй като традиционно родителите търсят съдействие и подкрепа за разрешаването на повечето проблеми от общинските съветници и кметовете, които в момента единствено могат да сигнализират РИО или МОН.

Сдружението приема, че трябва да има стандарти, професионални изисквания към кадрите, учебното съдържание и качеството на учебния процес, които са елемент на национална политика. Те трябва еднотипно да се осигуряват във всички училища и да се контролират от министерството. Но предвид това, че местната власт е най-близо до училищата (те са на конкретна територия, в сгради – общинска собственост, с учителски състав от местното население), предложението на НСОРБ е след провеждане на директорските конкурси при стриктно спазване на националните критерии и определянето на най-подходящия кандидат, кметът да бъде работодател и да осъществява всички административни и контролни функции, които законът предоставя.

През последните години са закрити над 600 училища единствено по икономически показатели. НСОРБ приема, че има обективни фактори, като намаляване броя на децата, но не приема закриването на училища с по 100 деца единствено поради недостиг на ресурс. Затова Сдружението предлага да се прекрати прилагането на механични изисквания за закриване, а всяко решение да се обосновава с ясни критерии за измерване на качеството и да се преценява на база тенденциите за развитие на населените места. Статистиката показва, че в населени места с 600-700 жители има поне 60 деца, подлежащи на задължително образование. В същото време, изискванията за разпределение на средствата по единните стандарти, не позволяват да се осигури адекватно финансиране на училище с от 60 до 100 ученика. Закриването не бива да е самоцелно, защото то води до принудително изселване на родителите от все още жизнени населени места, които имат добри перспективи за развитие. Затова искането на общините е държавата да подкрепи не само запазването на средните по размер училища - от 60 до 100 деца, но и да осигури провеждането на качествен учебен процес в тях.

НСОРБ настоява детските градини да получават адекватна държавна подкрепа, която да съответства на очакванията към тях. Като положителна стъпка в тази посока, Сдружението приема включения в проекта на закона текст, който регламентира създаването на „защитени“ детски градини по подобие на училищата..

Г-н Луков наблегна и върху отговорностите и задълженията на общините по поддръжката на образователната инфраструктура. Той подчерта, че през последните години с европейско финансиране е реновирана голяма част от сградния фонд, като всички разходи за подготовката и изпълнението на проектите, включително необходимото съфинансиране е за сметка на общинските бюджети, но икономията от намалените разходи остава в бюджетите на училищата.

Новите възможности за финансиране на общинското образование чрез ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” представи Иван Модев, главен директор на главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“. Общините ще бъдат допустими бенефициенти по две от четирите приоритетни оси на програмата.

Важна част от Срещата беше и Дискусионният форум, който предостави възможност на участниците да обсъждат проблемите и посоките за развитие на общинското образование Представените от Института за пазарна икономика и Институт „Отворено общество“ данни бяха с акцент върху връзката между образованието и пазара на труда, механизми и инструменти за разширяване обхвата и достъпа да качествено образование, регионалните различия.

Участниците се обединиха около становището НСОРБ да възрази срещу коментираните в общественото пространство идеи за регламентиране на ранния прием в чуждоезиковите гимназии. Подобна стъпка би довела до силно намаляване на учениците в основните и средни училища и ще е предпоставка за разделение по социален признак. Позицията на НСОРБ е, че обучението по чужди езици е неизменна част от масовото образование и следва да се осигури със съответното качество във всички държавни и общински училища. 

За участниците и гостите домакините от Варна бяха подготвени интересни, съпътстващи програмата, събития. Те имаха възможност да посетят и се запознаят на място с прилаганите от община Варна добри практики в няколко образователни институции: ЦДГ „Жирафче“, ЦДГ „Бисерче“, Математическа гимназия „д-р Петър Берон“; СОУ с преподавне на чужди езици „А.С.Пушкин“, Първа езикова гимназия, СОУ „Елин Пелин; ОДЗ „Делфинче“, Плувен басейн „Делфини“, СОУ „Неофит Бозвели.   

Партньори на събитието бяха  издателства „Слово“ и „Архимед“.

+ прочети целия текст - скрий текста

2014 г.

Над 100 участника от 59 общини - ресорни заместник-кметове, председатели на комисии по образование в общинските съвети и експерти в сектор „Образование” се включиха в Националната среща на общинските експерти по образование. Събитието се проведе със съдействието и подкрепата на община Велико Търново от 12 до 14 март 2014 г. 

В тридневния форум се включиха експерти от Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите. Държавната политика за училищното и предучилищното образование, очакванията на общините от нови законови решения, превенция на преждевременното напускане на училище, промените във финансирането на делегираните дейности в образованието през 2014 г. бяха част от дискутираните теми. Срещата даде възможност на участниците да споделят и разискват проблеми и решения на въпроси, свързани с отговорностите на общините по изпълнение на ангажиментите им в сферата на образованието.

Заместник-министърът на образованието - Мукаддес Налбант, кметът на общината-домакин - Даниел Панов и изпълнителният директор на НСОРБ - Гинка Чавдарова откриха Срещата. Г-н Панов приветства участниците във форума и подчерта, че очаква конкретни предложения от МОН за решение на проблемите с общинското съ-финансиране на проектите за енергийна ефективност, при които разходите на сградите се свеждат до определен минимум, но спестените средства не се връщат в общините. В този програмен период ще дойде момент, в който дори и да искаме да кандидатстваме по програми, няма да имаме средства за самоучастие, каза г-н Панов. Той пожела на участниците успешна работа и подчерта, че кметовете очакват в резултат от форума да произлязат идеи за по-доброто изпълнение на ангажиментите на общините в сферата на образованието.

От своя страна г-жа Налбант сподели, че министерството има желание за промени в образователната система, тъй като тя задава демографската, икономическата и социалната картина на страната. Поради това намерението е да се тръгне към изготвянето на нова нормативна уредба, а не към редакции на вече съществуващата. Заместник-министърът заяви, че философията на подготвяния нов закон е разпределението на средствата за училищата да става не само въз основа на броя ученици, а да има компонент/критерий, който да отчита и качеството на обучението. Въвеждането на системата на делегирани бюджети доведе до промени в картата на България, като един от негативните резултати, наред с безспорно и положителните такива, доведе до това, че големите градове и училища „изсмукаха“ от малките населени места децата и учениците, сподели г-жа Налбант.

Първият тревожен въпрос е въпроса за достъпа до образование, сподели г-жа Чавдарова. Приетата програма за оптимизация на училищната мрежа у нас се възприе единствено и само като закриване на училища, достъпът до училище не може да се води от секторни финансови политики. Затова е необходимо е да се разработи нова политика към малките и средните училища, съобразена с реалната ситуация у нас. Положителна стъпка в тази посока са защитените и средищните училища, но трябва още да се работи по преработването на „механичните“ прагове за тяхното определяне.

Вторият важен въпрос, който засегна г-жа Чавдарова беше свързан с управлението и по-конкретно с участието на общините в избора на директорите на училищата и контрола над тяхната работа при изразходването на средствата от делегираните бюджети. Европейската практика е финансирането и управлението на училищата, на образователната система да се осъществяват с участието на местните власти. Пример за прилаган през последните години и  у нас подобен подход (а освен това оказал се и успешен) е назначаването на директорите на социалните домове от кмета на общината. Така че, няма нищо страшно местните власти да участват в процеса на избор и назначаване на директорите на училища, но не това е най-важното за общините.

Други  проблеми, поставени на вниманието на участниците и на представителите на МОН от страна на г-жа Чавдарова беше по отношение контрола върху изразходването на средствата от страна на директорите, както и липсата на  държавна подкрепа за детските градини.

В заключение г-жа Чавдарова представи пред участниците позицията на УС на НСОРБ, че Сдружението категорично няма да подкрепи готвените регламенти за финансиране на образователна инфраструктура от ОП „Региони в растеж”.

Срещата продължи с представяне на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система за периода 2013-2020 г. от г-жа Румяна Томова, гл. експерт в дирекция „Формиране, анализ и оценка на политиките“ в МОН. Този документ е изцяло в съответствие с препоръката на Съвета на Европа относно политиките за намаляване на преждевременното напускане на училище, както и със стратегическата рамка на ЕС за сътрудничество в областта на образованието и обучението. Националната цел до 2020 година е делът на преждевременно отпадналите от училище ученици да бъде под 11%. За сравнение - европейската цел е под 10%.

Предложено беше новият закон за училищното образование да бъде подложен на широко публично обсъждане от учители, общини, родители и всички други заинтересовани страни и участници в образователния процес преди да се внесе за гласуване в Народното събрание.

Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ представи проект за превенция отпадането на ромски деца от училище - “Всеки ученик може да бъде отличник”. В него са включени пилотно 170 училища от цялата страна. Дейностите по проекта целят намаляването на отсъствията от училище, повишаване на успеха на учениците, продължаване на образованието на младежите в средни училища, привличането на ромските родители за участие в училищния живот и в училищните структури на управление. Г-н Колев подчерта, че съвременните програми трябва да са пряко свързани с живота и заетостта.

Новите възможности за финансиране на общинското образование чрез ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” представи Стоян Цонев, заместник-главен директор на главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“. Общо 508 млн. евро ще бъде европейското финансиране по новата оперативна програма. Програмата е насочена, както към инвестиции в научна инфраструктура, така и за развитието и квалификацията на човешките ресурси.

Павлина Вълева, гл. експерт в дирекция „Формиране, анализ и оценка на политиките“ представи националните програми за подкрепа на образователни дейности. От участниците беше направено предложение министерството да помисли и за варианти от националните програми да могат да възползват и детските градини, особено тези от тях, в които има групи от предучилищната подготовка.

В рамките на Срещата бяха представени промените във финансирането на образованието през 2014 г. Г-жа Марияна Мотева, държавен експерт в дирекция „Финанси на общините“ от Министерството на финансите сподели с участниците, че през 2014 се предвижда системата на делегираните бюджети да бъде усъвършенствана с въвеждането на нови мерки, насочени към намаляване на съществуващите разлики между големи и малки училища и детски градини, както и че ще бъде добавен елемент за „качество на обучението“. С приемането на бюджет`2014 се предвижда въвеждането на диференцирано увеличение на размерите на единните разходни стандарти с цел осигуряване на средства за въвеждане на добавка за условно постоянни разходи на детските градини и училищата.

Важна част от Срещата беше и Дискусионният форум, който предостави възможност на участниците да обсъждат проблемите и посоките за развитие на общинското образование. Изказванията и коментарите бяха обединени около темите, включени в програмата.  

Участниците се обединиха около искане за промени в Наредба №7, която определя броя на учениците в паралелките в училищата и на децата в групите на детските градини. Предложението е провокирано от това директорите да започнат да се съобразяват с капацитета на сградата, за да бъде регулиран приема, а общините да имат правомощия при определяне броя на паралелките.

Предложено бе детските градини също да бъдат включени в НП „Оптимизация на училищната мрежа“ и по-конкретно в третия модул „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата и самостоятелните общежития“, от където да се финансират обезщетенията за персонала. 

Представителите на общините призоваха за засилване на контрола при разпределяне на средствата от делегираните бюджети в училищата и изразиха мнение, че Регионалните инспекторати по образование трябва да бъдат задължени от МОН да предоставят информация на общините.

Община Велико Търново бе подготвила за участниците и гостите интересни, съпътстващи програмата, събития. Участниците се запознаха с добри практики, като посетиха три образователни институции - ОУ „Бачо Киро”, СОУ „Емилиян Станев” и ЦДГ „Райна Княгиня”. Приятна изненада за експертите бе и възможността да се насладят на емблематичния за Велико Търново аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина – Царевград Търнов”, както и възможността на посетят и разгледат мултимедийния център „Втора българска държава”.

Генерален спонсор на събитието бе „Булмобил“ЕООД – производител на обзавеждане за училища и детски градини и филиал на mobil ferro s.r.l.

+ прочети целия текст - скрий текста
Възможности за партньорство
Календар на събитията

юни 2024

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
    Национална среща на финансистите от общините - ден 1/3
  • 13
    Национална среща на финансистите от общините - ден 2/3
  • 14
    Национална среща на финансистите от общините - ден 3/3
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
    Енергийна ефективност на публичните сгради - ден 1/2
  • 21
    Енергийна ефективност на публичните сгради - ден 2/2
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30